Страхил Алг.Василев

Дари ли заплатата си, българино?

Хуманитарната помощ – това е мисията на цивилното население

Часовникът тиктака.
И внезапно спира…

Препъваш се. А сетне ставаш. Оглеждаш се. Отново се после олюляваш.

Обичай жената до себе си.
Защото тя сезон е – пролет, лято и есен и зима.

За мен е обидно да се криеш зад инициатора „Инициативен комитет“ и след това да се бориш за моя глас…

Младо и усмихнато красиво момиче, със забрадка, тъмни очи и кожа по-бяла от мляко, се затича към единия край на планинската ливада

Разрив,
спирка!

Кога ли ще узреем политически?

О, съдба прекрасна.
Рязка си, красива и ужасна.

Мисли, факти и числа за нужните на всеки човек – доходите.

Тичай, защото душата ти е с място толкова свободно.

А сърцето ти е златно, по детски е огромно.

Две очички гледаха през прозореца. И се усмихваха. Следяха сякаш всяка една капчица.

В мъничка кутийка
разхождаш се, уви…

Нали съм си нетърпелива! 😊 ! Ако знаете колко прекрасни неща ми се случиха през последните 12 месеца, няма да повярвате.

Сълзи потичат,
засъхват.