Обичай жената до себе си.
Защото тя сезон е – пролет, лято и есен и зима.
Етикет: любов
Не си
Не си стремглаво тичал през живота си, ако…
Любовта, която срещнах…
Когато Ръцете леко треперят докато пишат тези редове… Посветено на любимата ми – Ани…
Коледа 2020 – прекрасна – като символ на ново начало
Най-важното е в последните редове
Любов в сърцето
Бързат малките снежинки да зарадват теб – детето
Мисъл
Какво е Мисълта?
Магията на Светлината
Живот и хаос. Или – има ли общо човекът със светлината?
Животът е….
Всеки ден съзнанието ми е домакин на различни мисли. Много. Някои – кратки; други – безбрежно безкрайни. И сякаш е орисано да бъде арена на съревнованието между живота и смъртта; между рационалното и утопично-бленуваното. Различни емоции, свързани с миналото и бъдещото прелитат на всички страни, карайки ме в рамките на части от секундата да изпитвам…
Очи
Снимка: Страхил Ал.Василев Очи детски, като маслини черни. Очи без злоба, пълни с вяра и любов. Душа непокварена, чиста и невинна. Душа неземна, преливаща от чистота и благослов. Черните очички бляскаво те гледат, искат да ти кажат хиляди неща. Мънички ръчички протягат се към теб, отправят милия си зов. Ти стоиш и леко…
Детска храброст
Снимка: Страхил Ал.Василев Седнал на стол, на бюрото полегнал, се взираш във чаша с кафе. Дишане тежко, часовникът – спрял, си спомняш, че бил си дете. Приятели, смях, живот и игри, времена на моменти истински – вечни. Весели, безкрайни, откриваше нови земи, потопен в красота от мечти безконечни. Падаше, плачеше, ставаше…
Не спирам да мечтая
Снимка: Страхил Ал.Василев За миг дъхът ти спира, онемяваш; пътят ти свършва, ала продължаваш. Безценен дар усещаш в залеза красив, приключил е денят ти сив. А помниш ли отминалите тъмни дни, които живееше преди? Не поглеждай съжалявайки назад, върви напред – това е твоят свят! Сиянията прекрасни следвай, красивите изгреви преследвай. Почувствай…
Сродната душа
Илюстрация: www.varbak.com Кацна врабче на клонче, стои и гледа планината. В далечината – малко конче, пресича равнината… Стои и чака малкото врабче другар, потънало във студенина. Самотата на нещастието е цар, липсва му в живота топлина… Като за последно сякаш се оглежда, търси с поглед сродната душа. Чувства – животът го отвежда…
Трепет в сърцето
Снимка: Страхил Ал. Василев Цвят и аромат ухаен, дух и трепет тъй омаен. Очи красиви те поглеждат; блясъци изскачат, които ти превеждат… Вода и хлад мечтани, мисъл и жестове разбрани. Морската вода те гали нежно; ръка докосва те небрежно… Трепет и тръпка теб полазват, мекота и допир мигът запазват. Погледи щастливи падат…
Пътник
Снимка: Страхил Ал.Василев Прозорец тъмен свети във нощта, силен крясък разцепва тишината… Понася се глас на самота, от студ скована е земята… Самотен пътник по земята ходи, престъпвайки едва – едва… На всяка крачка за едно се моли, да намери спасение и топлина… Пътеводни са надеждата, мечтите, всяка крачка е за пътника…
В сърцето
Снимка: Страхил Ал.Василев Топъл слънчев лъч, красиво небе, да се смееш, да чувстваш, живееш – ти си едно красиво дете, в прелестта на живота се рееш… Прохладна гора, дъх на смола, да ходиш, да тичаш, да пееш – ти си силен като бор, като ела, изглеждаш прекрасно, когато се смееш… Интимно море, любов…
Страхил Алг.Василев 