Снимка: Страхил Ал.Василев
За миг дъхът ти спира, онемяваш;
пътят ти свършва, ала продължаваш.
Безценен дар усещаш в залеза красив,
приключил е денят ти сив.
А помниш ли отминалите тъмни дни,
които живееше преди?
Не поглеждай съжалявайки назад,
върви напред – това е твоят свят!
Сиянията прекрасни следвай,
красивите изгреви преследвай.
Почувствай залезите огненочервени,
полята в цветя са пременени.
Усети дъха на утринна роса,
копринена като бебешка коса.
Почувствай ранните слънчеви лъчи,
топли като влюбени очи.
И всяка клетка в тялото да трепва,
всеки поглед – дъхът ти да сепва.
Падащи снежинки да преследваш,
Капчици дъждовни да изследваш.
Ако си влюбен – изкрещи го на света,
подари букет с цветя.
Ако си далеч – пътят ще те отдели,
но върнеш ли се – остани.
Автор: Страхил Ал.Василев
Страхил Алг.Василев 