Коледа 2020 – прекрасна – като символ на ново начало

на

Най-важното е в последните редове

Щастие, любов, признателност, чувство за свързаност, увереност, близост, спомени, благодарност… Усещане за всяко едно от тези неща изпитвам през дните на Коледа 2020.

Ако масово се създава усещането, че 2020г. не е хубава, а в Коледните дни сме по-дистанцирани откакто свят светува… Съжалявам, но в моето същество тези дни се доказаха като достоен завършек на една красива година. Получих много подаръци. За пореден път си припомних, че трябва да бъда благодарен за това, което имам. И съм щастлив. Прочетете следващите редове; и ще разберете защо.

В началото

Начало на декември 2020. Планове. За пътуване. Тест за COVID-19; положителен. Промяна в плана. Пътуване – отпада. Карантина. 14 дни вкъщи – и то точно празничните… На пръв прочит – гадно, нали? Дам, накратко рисувана картина на моя месец декември 2020.

Ако оставя описанието по този начин, ще си помислите, че времето се влачи мъчитело и бавно, скучно ми е и рисувам черти по стените с надеждата дните да минават по-бързо.

Но…

Прекрасна съпруга. С Ани често водим многочасови разговори. Стоически търпи философстването ми. Глъчка от щастливо детско гукане. Прекрасен аромат от кухнята. Дядо – в болница – поразен е от коварното заболяване; но е щастлив – знае, че баба е близо до него; показанията са добри. Лекарите се грижат по възможно най-добрия начин; предстои изписване – съвсем скоро. Всички близки и роднини – от Каварна, та до Клисура са здрави. Приятелите ни предлагат да помагат с пазаруване или каквото могат. Как да не съм благодарен?

Да се върнем у дома. В единия ъгъл е прекрасно ухаещата елха, сипеща бодлички около себе си. Подреждаме масата, отрупана с апетитни и приятно изглеждащи творения на съпругата ми. Питката е във фурната. Ухание. Тъй като аз съм виросоносителят, Ани къпе бебе Галя самичка. Бебе Галя се радва на водата; сякаш знае, че след мъничко отново ще бъде в коледна премяна; или пък се вълнува за първия си коледен подарък, който ще получи на следващия ден… През това време допивам чая си. Чета с детски интерес и вълнение поредната страница от книгата си. А, да, забравих – през това време бате ми изпраща снимки от масата за Бъдни вечер в Клисура. Говоря с тате и Вуйчо си. Мале, благодаря на времето, в което живея – когато се използва по предназначение, смартфонът е магьосникът на свързването…

Хаха, вече е по-различна картинката, нали? Тя рисува всичка, което съзнанието и душата ми изпитват във всеки един момент от Коледа 2020. НО!!!! Най-важното за мен, а и за ВАС, може би, е в последните редове…

Какви подаръци получих?

Споделям с Вас, скъпи мои, подаръците, които получих. Списъкът е дълъг:

Подарък 1.Първата Бъдни Вечер, прекарана със семейството, което с жената на моя живот, Ани, създаваме. Да, наистина прекрасен дар. Всеки ден благодаря на съдбата, която ме срещна с това прекрасно момиче, която прие да бъде моя съпруга.

Подарък 2. Незабравимите погледи на първородната ни дъщеричка Галя. Хора, наистина няма по-чист поглед от този на мъника, който се опитва да се обърне по коремче, докато едновременно събува с дясното краче левия си чорап, с дясната ръка държи играчка, а с лявата размахва захапано одеалце… И когато се обърне; и се усмихне – поразява те огнена стрела…

Подарък 3. Трогващ, ама наистина трогващ дар от съпругата ми Ани. Подаръчна торбичка. Бъркам в нея. Рамки за снимки – съединени са. В средата – снимка на мама. Казваше се Галя. Може да знаете, или пък не – тя почина преди…; Боже – почти 5 години минаха; времето лети, нали. В този миг съзнанието ми изпитва мило чувство на любов, нежна тъга, спомени.

Подарък 4. „Ще го изписват скоро“. Думите са изречени от баба. В този ден тя ме информира, че дядо се стабилизира.

Подарък 5. Е, не мога да подмина и персонализирания си халат, издържан в любимия императорски цвят…

Подарък 6. Той е най-големият. Нарича се ВЯРА. Вяра в семеството. Вяра в близките хора. Вяра в съдбата. Вяра в личните възможности.

Вярвайте и Вие, скъпи хора. Вярвайте. Само ще добавя. Благодаря ти, Коледа 2020. Благодарете ѝ и вие, скъпи приятели. Има за какво. Нужно е само да се замислите – защо…

Автор: Страхил Алг.Василев

Снимка: pixabay.com

Вашият коментар